top of page
Portrait-logo-SV.png
Writer's pictureSonya Vraykova

Докъде се простира нахалството на клиента и клиента винаги ли е прав?



В днешно време конкуренцията във всеки бранш е доста ожесточена и за да спечели клиенти всеки бизнес е склонен да дава повече, особено в началото, за да се утвърди на пазара. Изграждането на име е всичко – без значение сферата! Но специално в сферата на услугите и в частност фотографията идва момент в който човек започва да се чувства ограбен особено ако не е гуру в маркетинга или продажбите (а да си кажем истината обикновено творците са много далеч от финансите и това го доказва всеки световно известен творец в миналото, който не е имал екип, който да го продава). Има клиенти, които искат да получат много повече от това, за което са платили, и от страх да не ги загуби (защото нали – конкуренцията не спи и ако не си ти ще е друг) човек отстъпва крачка назад. Трудно е да се определи кога клиента нахалства и кога фотографа не си е свършил работата. По мое мнение това е момента в който някоя от страните усеща дискомфорт, че параметрите на услугата не са спазени или крайните резултати не са договорените; тогава комуникацията е от особено значение. Ето защо поставянето на граници и ясни условия, и отстояването и спазването им, е също част от изграждането на имидж и доволни клиенти!

Наскоро се замислих отново трябва ли цените за българи и чужденци да са еднакви. Преди смятах, че тъй като предлагам една и съща услуга не би трябвало да има разлика. Но скоро след една поредица от фотосесии с чужденци при които ми беше намекнато, че освен английски е по-добре да говоря и майчиния език на клиентите, реших, че не може клиенти, които в собствената си страна заплащат в пъти повече услугата, която ние фотографите, предлагаме в България, освен това да искат и да им се говори и на майчиния език! Всъщност дръпнаха погрешната струна – тази на националното ми достойнство! Често ние самите се поставяме в това раболепно положение, забравяйки историята си и обслужвайки чужди интереси позволяваме да се отнасят с нас сякаш сме длъжни на някой за нещо!

А Вас в колко страни са Ви обслужили на родния Ви език?

Да, туристическа държава сме и е добре да знаем езици (и не само), за да е на ниво обслужването, НО има един тънък момент в който всъщност става въпрос за националното ни самочувствие, за етика и достойнство – с нас ще се отнасят така както ние позволим без естествено, да залитаме в другата крайност!

Изводът: нахалството на клиента се простира до там, докъдето ние позволим!

bottom of page