Фото-филтри и силна обработка – новата зависимост
или как фотографите превръщат клиентите си в звезди
Изкушения дебнат отвсякъде и снимките не правят изключение. Последните години филтрите и подобрителите на изображения от всякакъв тип превземат виртуалното пространство и социалните мрежи, подсилват цветове и променят цветови гами, „изчистват“ бръчки и подобряват тена на кожата, увеличават очи и устни и … подобни, правят чипи нослета … с други думи искаме да се отъждествим с едно (уж) съвършено „аз“, което ни представя (а често и продава) в желана от нас светлина!
Преди години силният (рекламен) ретуш и обработка беше запазена територия за опитни фото-редактори и дизайнери, както и маркет-мейкъри с рекламна цел, но пазара и конкуренцията последните години наложи тази прецизна обработка да се превърне в нещо едва ли не обичайно, а в същото време цената в никакъв случай не успява на догони и покрие вложените усилия, знания, време и техника на фотографите за предлаганото качество. Защо и как се стигна дотук?
Защо вече не ни впечатляват нормалните снимки, отразяващи действителността (о, скука!), а ни е необходим по-силен стимулатор на сетивата чрез силни цветове, „разкошни декори“ и подмладяващи филтри?
Отчасти, отговорът може би се крие в нашия мозък. Мозъкът ни реагира на стимулиране и колкото по-силно е то, толкова силна е реакцията и съответно – отделящите се хормони на щастието (ендорфини). Представете си, че се каните да скочите с бънджи за първи път – адреналинът ви е в небесата и след като премине емоцията искате да опитате отново. Да, но с всеки следващ път скачането с бънджи вече не ви носи емоцията (страх, вълнение, екзалтираност) като първия път и скоро ще потърсите друго забавление, което да ви носи висока доза адреналин и ендорфини.
Нещо подобно се случва и със снимките. Имаме нужда от по-впечатляващи снимки, които да „дразнят“ сетивата ни, за да привлекат вниманието ни; от по-силни и наситени цветове, от идеални форми и фигури (Фибоначи). Естествено, днешното общество силно промотира и формира конкретен начин, по който да изглеждат жените и мъжете. Социалните мрежи също ярко подчертаха комплекса на обществото – болно желание за перфекционизъм, пищност, живот на висока скорост, показност и ефимерна известност.
От друга страна, жертви на материализма и консуматорството като икономическа система, успешно ни се продава желанието да живеем в един измислен от рекламите свят, който ни се предлага ежеминутно и където, да се върнем отново във фотографски води - водещи са перфектните форми, цветове, комбинации – всичко, което действа на подсъзнателно ниво и подхранва тихичко човъркащото ни чувство за неудовлетвореност от живота.
По всичко личи, че скоро няма да се отърсим от тези т.н. комплекси, а може би това е нормалният ход на развитие и който трябва, се събужда когато му дойде времето.
Иска ми се да ви върна десетилетия назад, за да се опитам да покажа кое е ценното (според мен), кое остава след време и е непреходно – Хелън Левит например, с уникалните й снимки из улиците на Ню Йорк през 30-те на XX век,
или Никълас Никсън със Сестрите Браун, който в продължение на 40 години прави една и съща снимка всяка година…
… или Хендрик Керстенс, който снима дъщеря си в Ренесансов стил, ползвайки абсурдни понякога аксесоари.
Какво прави впечатление?
Непринуденост, липса на суета и поза, искреност, човечност – това, което ни прави хора. Някъде по пътя на технологичния прогрес сякаш изгубваме тези качества, а те се предават не с думи, а с действия и личен пример. ("Attitudes are caught not taught" - Fred Rogers)
Затова да не се чудим какво става с младите поколения, а да им дадем пример, достоен за подражание.
04 фев 2022
